Иранската писателка Азар Нафизи определя „Да четеш Лолита в Техеран“ (изд. Сиела, превод Ваня Томова) като „мемоар в книги“ – преплитане на действителност и художествена измислица и създаване на една своеобразна мистификация, която цели да предпази „действащите лица“.
„Мемоар в книги“ е определение, което само по себе си е благодатно за интерпретациите на читателя. Дали Нафизи разказва спомените си в четирите части на книгата, или книгите, за които говори определят спомените й? Дали книгите влагат смисъл в живота в родината й, или реалността определя начина, по който гледа на литературните творби?
За радост, писателката не се бави да ни обясни:
недейте при никакви обстоятелства да омаловажавате едно художествено произведение, като се опитате да го превърнете в копие на действителния живот; в художествената литература търсим не толкова действителността, колкото прозрение на истината.
Да си представим как изглеждат те: професорът по английска литература и момичетата, отдадени на литературата, които са нейна гордост и упование.
Всяка седмица, в продължение на две години, те тайно се събират, за да говорят за класическите романи на Набоков, Хенри Джеймс, Джейн Остин, Фицджералд – автори, които са прекалено опасни за режима в Иран. Постепенно срещите им стават все по-продължителни, а разговорите все по-лични, така че фикция и реалност се вплитат една в друга.
За да оцелеят (физически и психически) в свят, в който на жените им е отказано право да бъдат себе си, да имат индивидуален облик, отличаващ се глас, те доброволно се оттеглят в себе си. Слагат маските и изчезват от действителността.
Едно оттегляне, което също може да се разглежда като вид протест, и общувайки една с друга и с великите романи си изграждат друг свят, който може да бъде постигнат само със средствата на художествената литература.
За малката общност на Нафизи Техеран се превръща в място, където отсъствията са по-реални от присъствията, а родината им – в страна на безсмислени ритуали. Налагането на религията с насилие обезсмисля всички (минали, настоящи и бъдещи) религиозни жестове.
структурата на живота в едно тоталитарно общество, където човек е съвършено сам в един илюзорен свят, пълен с лъжливи обещания, където вече не може да разграничи своя спасител от своя палач.
„Да четеш „Лолита“ в Техеран“ е увлекателен разказ за съдбата на другомислещите след иранската революция от 1979 г. За пагубното обвързване на политика и религия, което се храни от трупове, жестокости и още повече несправедливост. История за оцеляване в задушаващия свят на фанатизма, където да си непроницаем за властта е подсъдимо.
Ще запомня книгата на Нафизи най-вече като още едно доказателство за това, че човекът в окото на събитията не вижда ясно реалността и е абсолютно сляп за близкото бъдеще; че отмъщението не удовлетворява никого, защото миналото не може да бъде изкупено; че безграничната свобода може да бъде постигната единствено когато всички възможности са отнети.
Остави коментар