Автор: Виктория Иванова
Представете си къщата на мечтите си: просторна, светла, с огромни прозорци и спретнато дворче, при това на абсурдно добра цена. Както в повечето обяви за недвижими имоти – и тук има уловка. Нанесете ли сe, нямате право да променяте нищо. Не просто не можете да боядисате бледите стени в любимия си прасковен цвят. Нямате право да слaгате пердета, нито килим, нито възглавнички на дивана. Забранено е дори да подредите купчина книги на нощното шкафче. Всичко трябва да изглежда точно така, както преди да прекрачите прага.
Моля, направете списък на всички вещи, без които не можете.
Това е първият въпрос в анкетата за наематели на Фолгейт Стрийт 1, необикновения дом от „Момичето преди”. Отговорът е от решаващо значение, но е само част от многобройните условия, поставени на кандидатите. Архитектът на къщата – Едуард Монкфорд, е категоричен, че тя е съвършена такава, какъвто е, и всеки, който я обитава, трябва да се стреми към съвършенство.
Успеете ли да отговорите на всички изисквания и съгласите ли се на всички (над 200!) условия, самата къща ще ви поведе към съвършенството. Всичко тук – от умната гривна, която пуска душа с предпочитаната от вас температура на водата, до редовните въпросници, които трябва да попълвате, и вечното напомняне да прибирате и подреждате, е замислено така, че да трансформира човешките слабости в осъзната дисциплина и перфекционизъм.
За Едуард Монкфорд това е бъдещето: домашна среда, която следи състоянието на своите обитатели и им помага да го подобряват чрез статистически данни и сложен ултразвуков бульон, който влияе на настроенията.
На пръв поглед звучи като научна фантастика, но е логично. Средата винаги ни влияе. Усещането в претъпканото метро, няма нищо общо с начина, по който се чувстваме по време на разходка в гората. Домът има същата сила да влияе върху емоциите.
Джейн го усеща още в първите дни на Фолгейт Стрийт. Минималистичният лукс на къщата неусетно я ката да се движи по-елегантно, да стои по-изправена. Чувства се като филмова героиня и това й харесва. Приятно е да се озовеш в друг филм, когато в миналото ти има болезнено реална травма. Но филмът очевидно е римейк.ю, при това с хорър елементи. Скоро след като се нанася в перфектното жилище, Джейн разбира, че Ема – момичето, живяло тук преди, е загинало при неизяснени обстоятелства.
Редувайки „Сега” и „Преди”, авторът на романа Дж. П. Дилейни изгражда образите на двете героини паралелно и по паралели. Общото между тях не е само външната прилика. Очевидно ролите, в които са влезли, са подобни. А и поддържащи актьори са същите. Разликата е в психиката и в тайните, които всяка от тях пази, тайни свързани с лъжи, болка, секс, мании и страх.
В края на романа големият въпрос – как е загинала Ема, получава отговор, който безусилно изпълнява двете най-важни изисквания в жанра – да е напълно неочакван и безспорно логичен. Но това не е единственият обрат, който ще ви изправи на нокти. Ще премълча останалите, за да им се насладите. Така или иначе, премълчаното е една от най-силните страни на „Момичето преди”. Минимализмът тук не е просто архитектурно течение, той е и авторов похват. Личи и в изчистения стил, и в решението да се оставят пространства за читателски интерпретации.
Изправени сте пред избор да спасите статуята „Давид“ на Микеланджело или гладуващо безпризорно дете. Кое избирате?
• Статуята
• Детето
Въпросът е сам на бяла страница в „Момичето преди”. Така е и с всички останали точки от анкетата, която героините попълват. Не научаваме какъв е отговорът на Джейн. Нито на Ема. А дали знаем честният отговор за себе си? Дали би се променил, ако живеехме на Фолгейт Стрийт? Дали съвършената красота отвън води до хармония отвътре?
„Бях едновременно привлечен и отвратен от целия този опит да водиш по-съвършен и по-красив живот – споделя Дж. П. Дилейни в едно свое интервю. – И в крайна сметка осъзнах, че в основата на тази книга е приемането на безпорядъка, на бъркотията и на всичко безценно в човешките отношения и поставянето им на първо място.”
Остави коментар