Най-интересните книги от юни

Първият сериозен летен месец премина в дъждове и бури, което си има куп недостатъци, но и един позитив – открива възможност за четене. Вярно, по-приятно преживяване от пейка в парка, бира и хубава книга май няма (ако изключим същата комбинация, но на плажа), но все пак да не се вайкаме, а да видим кои бяха най-интересните книги, за които излязоха ревюта в Книголандия.  По изключение ще включа една книга от този месец и една от по-миналия, защото и двете си заслужават много и не бива да ги пропускате:

“Лятна детективска история с таралеж” на Деян Копчев

Първият разказ ни среща с детектива Чичин, толкова типичен за жанра, че е чак пародиен (подобен образ изгражда и Роулинг в “Зовът на кукувицата” – Корморан Страйк). Но не може да не харесате Чичин и неговия шантав хазяин, особено когато в действието се намесва и едно невинно таралежче.  И после се зареждат едни сюжети, не е за разправяне даже – една след друга забавни истории, като тази за порносценариста, който се влюбва по най-баналния и романтичен начин; писателят, който е успешен само в любовта… донякъде и до време; двамата гении, които разхождат кучетата си в парка, докато обсъждат струнната теория; любимият ми разказ за грозното момченце с красиви мечти; безукорната хубавица с безукорна празнота в междуушието; запознаването с едни странни родители и друг разказ за още по-странни възпитателни методи; а за края е оставен силният разказ “Свидетел”, в който безвремието на един летен ден ще бъде удавено в две красиви очи и неизбежната измама в тях…

“Кривата на щастието” на Иво Иванов

В тази книга са събрани истории, които ще ви разсмеят, натъжат, вероятно разплачат, но най-вече ще ви вдъхновят. Знам това, защото изпитах всяка възможна емоция сред тия страници, а дебелокожата ми читателска същност далеч не се трогва толкова лесно. Помните ли, че някога имаше една сълзлива и душеслабителна поредица “Пилешка супа за душата”, която продаде безброй копия от книжния еквивалент на сапунен сериал, фалшивеейки и натрапвайки почти насила внушението си като днешните спам-гадости в социалните мрежи: “Нямаш сърце, ако това не те разплаче!” Е, тези разкази (няма да ги наричам статии) успяват там, където авторите в ония книги не успяваха – да предадат автентичната емоция във всичките й нюанси, защото не само тъгата на съчувствието е истинска, но и щастието от чуждата радост.

“Синът на града” на Том Полък

В света на книгата Лондон е обогатен с една допълнителна реалност, в която влакови електрически призраци се носят по релсите, скелетата по строежите се преоформят в хищни животни, в статуите живеят прокълнати хора, котките са прославени бойци, лампите имат самоличности, а едно момче, син на градската богиня, е отгледано от безформено същество на име Стъклосмет. Филиус Вие е получовек с тяло от цимент и кръв от нефт, той е част от града и градът е част от него – и като наследство трябва да води война с Грабител, чудовище с ръце от кранове, което строи небостъргачи и убива всичко с разрастването си. Звучи шантаво и е точно такова – и под първичния пласт на фентъзито прозира една добре построена анти-урбанистична философия, на експанзията на бляскави бизнес сгради, които заличават миналото и духа на отделните градове, превръщат ги в безлични и безчовечни конгломерати от стъкло и стомана.

“Отпушени мисли” на Стан Рашков

Стан Рашков в 150 странички е вкарал толкова много неща, че се чудя за кое по-напред да ви разкажа, за да разберете възхищението ми от тази малка чудна книга – дали впрягането на празните мисли в действие, дали заменянето на политиката с футбол, което се отразява чудесно на земното управление, дали запращането на политиците в Нищото…отварям си напосоки страниците и виждам нови и нови вътрешни истории, които бих искал да споделя, но просто е безсмислено да вадя от контекст навързаната история. Факт е, че “Отпушени мисли” е солидно замислена и леко написана история, с много вътрешни линии, които са привидно самостойни, а героите й са чалнати до крайност, дори и протестиращото пред Хага българско куче, емигрирало в търсене на по-добър живот.

“Лиричните клоуни” на Ромен Гари

Един мъж, създал една жена, привързал я към себе си по материален начин, защото другояче му е невъзможно. Превърнал я в звезда, за да я виждат всички, за да виждат, че е негова. И даващ я на всеки, който я пожелае, защото дълбоко в себе си е смазан от нейното нещастие. Ужасен е, че тя може да се влюби и да разруши грижливо изградената златна клетка. Един голям писател в края на живота си задълбочено описва един успял провален мъж, обичащ успяла необичала жена, и двамата гротескни половинки, които не си пасват никога никъде. От другата страна засилва двама клоуни, подчинили живота си на политически идеали, както милиони други, борили се срещу многоликото зло (което са винаги чуждите идеали). Сблъсква ги в средата на манежа, сред възгласите, риданията, възклицанията, стенанията на публиката.

“Натюрморт с мъже” на Любомир Николов

Всъщност знам какво ме привлича в писането на Любо Николов – той не се взима на сериозно, но умее да вижда света и да го пречупва по неподражаем начин. Много от разказите преливат от деликатния му, умерен и ненатрапчив хумор, допада ми и фантастичния елемент, който се промъква тук-таме, нещо, което малко от “сериозните” автори си позволяват, може би защото считат този жанр за по-лековат, де да знам. В “Натюрморт с мъже” има калейдоскоп от чудесни разкази и според мен всеки ще намери такива, които ще хареса много и малко ще го оставят безразличен, това най-лошо възможно положение.

“Дъщерята на меча” на Стив Байн 

Стив Байн добре си е изпипал нещата – движи действието почти поравно между събития в наши дни, в които полицайката Марико Оширо трябва да се бори със сексисткия си шеф и зависимата си от наркотици сестра, и серия епични истории, свързани с три древни вълшебни меча (в по-късни времена наричани катани), всеки от които влияе на ума и съдбата на притежателя си. Съвременната линия проследява сложните отношения между властта и японската мафия, традициите на последните, както и изобщо съвременния облик на Япония, който буквално за десетилетия се е променил повече, отколкото за куп предходни столетия. Историческите епизоди са чудесно изградени (в послеписа Байн посочва кое е достоверно и къде си е позволил художествена измислица), а фентъзи-нишката е много приятно маркирана само като фон, без да тежи излишно и да променя духа на творбата. Определено тези части от книгата ми напомниха на романизирания мит за 47-те ронини, а епизодът по време на Втората световна война е изграден безупречно върху ключови моменти от нея, с които японците определено не се гордеят.

“Опасната идея на Дарвин” на Даниъл Денет

Колкото и да се надъхват вярващите, че “Дарвин е опроверган”, това не е истина – определени постулати в книгите му не са верни (той не е подозирал за гените примерно), но еволюционната наука надгради с много неговите прозрения, а в “Опасната идея на Дарвин” Денет се спира на много от крясканите като “доказателства срещу еволюцията”, които се оказват просто въздух под налягане, обикновено невежество или просто целенасочена манипулация. Еволюционните науки тепърва ще се развиват, много днешни тези ще бъдат опровергани, но основата е непоклатима, защото всичко сочи към нея.