Книгите – пазители на еротиката

Раните и книгите имат кори/ци, а под тях се крият различни причини и тайни. Докато заздравяването на раните до голяма степен са индивидуална задача, то тук вплитането в скривалища за всеки образ на еротиката, е колективно постижимо занимание, което разлиства съзнанието. Кой няма нужда от това, все пак наближава пролет.

Еротиката е пламъче, което хипнотизира погледа и не усещаш как огънят се е разраснал навсякъде около теб. Пази се от изгаряния, въпреки че блюдото, което предлагам пари само колкото да превърне апетита ти в ламтяща клада.

Последните години фокусът се насочи към книги с еротично съдържание, които според мен са изключително подценен жанр. Думата „еротичен“ винаги влачи със себе си заряда на блудкав и евтин, мръсотия и дори порнография. Хората сякаш са забравили, че еротиката е термин, който е като одеало и покрива красотата на всякакъв вид красива интимност, която е специфична.

Последни пазители за нея чиста и натурална, истинска, неподправена, нежна и брилянтна, остават книгите. Книги, чиито редове пърхат като огнени езици, но не претруфени със сексуалност, а побрали в себе си стихия, дълбочина и изследване на човешките желания и емоции.

Предлагам няколко разнообразни в същината си заглавия, които възбудиха интереса ми неотдавна, но продължително стимулират интереса ми в тази насока с баланса между дързост, неочакван обрат и съкровена дълбочина.

Владимир Набоков –  „Вълшебникът“

Докато Набоков е бил лепидоптерист и колекционер на пеперуди не знам дали е осъзнавал, че книгите му ще се превърнат в най-цветните пърхащи екземпляри. Те заживяват заедно с шарените си цветове в корема на всеки докоснал се до крилете им, тоест кориците..

Първата плаха тръпка, която прави съществуването на знаменитата Лолита възможно, е историята за Вълшебникът, който живее в образа на 40 годишен бижутер с елегантен вкус не само към накити, но и към красотата отвъд предела на позволеното. Привлечен от 12 годишно момиче, което няма да бъде кокетна нимфетка, а магия опакована в невинност и чистота.

Нуждата си да задоволи еротичната страст, към по малката чаровница води бижутера до женитба с болната й майка, която умира. Главният герой се превръща в единствен настойник на най-голямото си изкушение.

Новелата е писана десет години преди да се появи завършената Лолита, която манипулира и контролира. Мястото на създаването й е Париж, а това определено повлиява, като изпълва еротизма с дъх на френски шик. Главният герой няма име, нито момичето, което го вълнува. Не съществува време и пространство, а само неспирни и буйни вълшебства, игра с езика, която се излива като водопад на опиянение, трескави фантазии и заблуди. Предпазните колани са комплексните сюжетни връзки между страст, която поглъща и спорна тематика в лицето на морала и постоянно стоящият въпрос:

„Какво да направя, за да се помиря със себе си?“, когато това, което върша е грешно. Съвестта гризе от меката плът до кокал, а след като изяде всичко остават само …

Прозрачни неща

Отново Набоков – Прозрачни неща. Отново мъж и жена, но този път с имена. Книгата има различно развитие, но ценността й прозира благодарение на неподражаемият стил на автора, който никога не разочарова. Темата за щастието винаги е централно поставена, като се следва нейното преобразуване от дълбоко веселие, през блаженство до необясним екстаз. Въртележката на живота превръща скромният издател Хю Персон в истински тореадор, който не укротява бикове, а фаталистичните обрати на живота.

Това не е лесна книга, нито история, защото читателят веднага ще открие многоизмерната тъкан на текста, която освен вход към магични изживявания е необхватна, комплексна структура между елементи от осезаемата реалност, сън, неподреден времеви поток и вмъкната маскировка на спомени.

Пътят от Америка към Швейцария, който трябва бъде изминат от Персон, за да направи интервю на писател, всъщност  изправя самия него на интервю с любовта. Тя е 23 годишна, очарователна красавица наречена Арманд, за която се жени, разбира се. Красотата й е свежа украса, под която добре охранени живеят злоба, капризи, посредственост, изневери и самолюбие. След множествно унижения, които понася  Персон той се оказва в центъра на криминална и мистериозна завръзка със сомнамбулните състояния, в които изпада. Нищо не е толкова прозрачни, а замътени колекции от символика и антагонистични отношения мъж-жена, нормално-анормално, живот-смърт, реалност-сън, любов-омраза предшестват зверска ескалация.

Темите табу за нетрадиционното привличане между забранени плодове в тяло на човек, вършеят и тук в пълният си блясък, защото това е любимият специалитет на Набоков. Оголването на кошмарите, мисловните асоциации, дисекцията за по-добро изобразяване на всеки принципно прикриван детайл при героите, са чиста провокация, която надскача лимита на благочестивото, но всичко това е постигнато без низши думи, а чрез истинско лингвистично майсторство.

Хю мразеше насекоми, а тази пеперуда изглеждаше особено отвратителна. Въпреки това, някаква нетипична за него нежност го накара да преодолее импулсивното си желание да я стъпче под побеснялата си подметка.

Пеперудата, която символизира болната, но и здрава любов, която се спасява благодарение на унищожението.

Максим Якубовски – Робинята
Свалям леко гарда с нещо като Якубовски, който се чете за удоволствие, въпреки че Робинята не е сама, а е част от компилация истории на различни персонажи. Симпатиите към книгата са, защото тя е чифт ръце, които те прегръщат по-здраво от тези на половинката. Еротизмът се представя благодарение на по-цветист език, но не липсват   и множество препратки към  човешкият пейзаж в джунглата от изисквания и нужди. Жаждата за стабилност извън ежедневния трескав и нещастен живот, вълнуващата емоция при изневяра с любовник, който е повече любим.

Тези изживявания хипнотизират, любовните игри вдъхновяват, а търсенето на най-страхотната мебел за секс дава добрия урок, че най-важно е самият ти да не се окажеш такава. Ако поне веднъж вторачил поглед към някого си мислил, че искаш да сте от хората, които могат да се влюбят, значи сте на правилното място с творението на Якубовски.

Робството, от обичта към някого породена отвъд форми и морални канони е привлекателно, когато си способен да обичаш заради начина по който той изглежда, когато просто се замисли. Впечатляващите истории запечатват приятно чувство на коприна в устата, като след флиртаджийска целувка, но освен това са насоки, че самообвиненията и чувството за вина понякога са от боледуване на разума, който съди повече, отколкото да позволява отдаване на наслада. А хората сме създадени и за нея, все пак.

Бернхард Шлинк – Четецът 

Нищо не е по-еротично от първата любов и интимност. Нужно ли е да споменавам, че брилянтната енергия, която носи Четецът не може да се усети във филмовата версия. Още един въпрос: Знаеш ли какво означава Koi No Yokan?

Доколкото помня наизуст буквално преведено от японски означаваше „предчувствие за любов“ и е първото, което изплува в съзнанието ми, когато си припомня срещата на кондукторката Хана с професорския син, който е все още полудете. Необузданото взаимно желание, което е плод на абсолютно деструктивни импулси има своята доза странност, но завладява с неподправена естественост на привличането.

Задължително за пълноценната любовна игра се превръща четенето на глас, което и двамата обожават. Усетът за тайни напрежения между двамата расте до момента на кулминация, когато Хана изчезва, а любовните копнежи от удовлетворени го запращат в ужасяващия карцер на болезнена самота, липса на щастие и смисъл в живота.

Въпреки болката главният герой среща години по-късно своята първа трепет, а това води до трагизма на историята. Прилежният студент по право присъства заради случайност на съдбата в съдебната зала където осъждат най-свидната му дама, която се оказва надзирател в лагер на смъртта и е отговорна за смъртта на хиляди невинни души.

Как се гради мост обратно? Трябва ли да бъде създаван такъв. Съдбовната развръзка показва, че всичко може да се постигне с нежния шепот от четене на книга.

Изящното преплитане на необратими решения в живота, четенето като символ на вечната връзка между влюбените и еротичните тласъци на неопознати дори за самите себе си съзнания, лишава от каквато и да било механичност, което е красноречив знак за среща с „Четецът“.

Джефри Юдженидис – Мидълсекс

За по-смелите препоръчвам историята за човека, който е по-голям от своето мъжко и женско начало, въпреки че се съмнявам някой да е пропуснал тази платинена тухла.

В центъра на историята в Мидълсекс е хермафродитът Кал Стефанидис, който е с гръко-американски произход, а в разклоненията на семейното му  дърво не липсват и кръвосмешения. Времевата рамка е някак едновременно в промеждутъка на двете световни войни, но повече към втората, която се обхваща по-подробно. Откроява се дуализъм в очерк от проблематизиране на обществено и лично ниво.

От една страна външните сблъсъци с обществени трудностите, които се стоварват върху човешкия капитал от индивиди – расизъм, бедност, несправедливост и социално разрушение.

От друга страна сериозно се засяга темата за полова идентичност и сексуална принадлежност, които са лично преживяни, но разгърнато споделени и контрастиращи с дълбочинни насоки към възможността за свободен избор и воля. Препоръчвам горещо за хора, които са готови да се откажат напълно от вероятността за застиване на разума.

Бонус препоръка за любители на изкуството е абсолютно упомрачителното и луксозно издание от  Ханс – Юрген Дьоп – Еротичното изкуство  където ще откриете повече  храна за очите и душата, отколкото може да предположите, че ще ви се услади без да нагарча. Ако горчи вероятно е послевкус от скуката обзела студените дни, които привършиха.