Най-интересните книги от декември

Зимата си казва тежката дума – и без да се връзваме на измислената паника, лесно можем да си направим сметката, че у дома на топло с хубава книга е най-доброто решение за този сезон. Ето селекция от най-интересните книги, излезли в края на 2016 г.:

Машина за ангели – Ник Харкауей

Главният герой в Машина за ангели – Джо Спорк – е часовникар с прочут баща (който не обича голфа въпреки чорапите), виден гангстер, който е успял да обедини лондонския подземен свят и да извърши куп знакови бели през лудешкия си живот. С такова наследство Джо няма много перспективи пред себе си, но избира да поеме по различен път и да живее тихо, кротко и почти според буквата на закона (е, има някои дреболии в мазето, за които не би искал да се говори, но това не е голяма беля). Разбира се, едва ли очаквате роман от 632 страници да описва кроткия живот на един часовникар. Джо прави грешката да е прекалено добър в своята работа – и единствен, който може да поправи (и активира) стара и много причудлива машина. От нея излитат рояк златни механични пчели… и машината за унищожение – или спасение – на света е задействана.

 

Ние, удавниците – Карстен Йенсен

В Ние, удавниците Карстен Йенсен рисува историята на датския град Марстал в продължение на точно един век – от средата на XIX до края на Втората световна война. Век, в който платноходите се заменят от параходи, а те от своя страна започват да отстъпват място на тези с моторни двигатели… век, в който Марстал от легендарен град на моряци потъва бавно до маргинално пристанище, а корабите му един по един поемат в последния си път към морските дълбини. Малко автори в света са имали възможността да напишат такова обяснение в любов на родния си град, а размахът на Йенсен е повече от впечатляващ. И отсега ви казвам – ни една от тия над 800 страници не доскучава, точно обратното, хипнотичното въздействие на редуващите се приключения през десетилетията отнася далеч, далеч (“Терзае ме неутолим порив към далечното. Обичам да бродя из непристъпни морета…”, както пише Мелвил в Моби Дик)

 

Аркадия – Иън Пиърс

Кръгове в други кръгове. Всъщност не мога нищо повечко да кажа за сюжета, дяволски оплетен е и не бива да се подръпва ни една нишка, за да не разплета нещо важно, което читателят трябва сам да открие – или да не открие, не мога да не призная, че краят ме остави в почуда, изобщо всички романи с пътуване във времето оставят винаги една недоразбраност заради крехката зависимост между минало, настояще и бъдеще, която бива изкуствено накърнена. Аркадия е кротка, смислена, хубава фантастика, която ми напомни на Картата на времето и Картата на небето на Феликс Палма. Не очаквайте екшън от този роман – единствената мащабна битка е напълно подмината и Пиърс изпраща там единия от героите си – и читателя с него – чак след нейното приключване. Но дори и фантастика точно не е, защото преплитането на жанровете не позволява еднозначно да бъде категоризирана – може би нещо като Облакът Атлас на Дейвид Мичъл си представете: пирамида от различни истории, които се издигат и сетне слизат заедно. Само че са оплетени като ДНК секвенции – смислени и работещи са само в синхрон помежду си. И само гадая дали другия начин на четене на тая история, който споменатото по-горе приложение предоставя, ще изгражда сходно или по-добро разбиране. По-скоро не.

 

Принцът на глупците – Марк Лорънс

Принцът на глупците се казва Джалан. Освен, че е безполезен търтей и смъртоносно задължнял към неправилните хора, той е и внук на Червената кралица – мащабен кукловод и безмилостна владетелка, от която се страхуват всички. Принцът е десети поред в редичката престолонаследници, но и един от малкото хора, които виждат Сляпата сестра, която всява ужас с магиите си. След малко случайна намеса в нейна опустошителна магия той се оказва свързан с неочакван съратник – северняка Снори вер Снагасон, огромен воин с тъмно, кърваво минало и голяма болка в сърцето. Двамата са оплетени в сложно заклинание, което не само им налага да понасят компанията си, но и ги тика да поемат на север, където се извършва нещо чудовищно, което застрашава света.

 

Странните талисмани на Артър Пепър – Фейдра Патрик

В Странните талисмани на Артър Пепър се описва одисеята на старчето-домошар, която ще го отведе до сблъсък с тигър, до Лондон и Париж, ще събуди в него отново жаждата за живот, но и ще му помогне да преоткрие дъщеря си и съпругата си. Не всичко е забавно – Артър се разкъсва от съмнения, че жена му е била нещастна с него, че е живяла бурен, забавен живот, а той ѝ е дал само скука и неудовлетворение. Защо е скрила миналото си – това той не може да си обясни, но всеки следващ талисман му разкрива малко по малко от загадката. Сякаш Мириам му пише писма от отвъдното, в което признава неща, които не е можела да каже приживе

Sapiens. Кратка история на човечеството – Ювал Ноа Харари

Sapiens. Кратка история на човечеството е чудесна рационална книга, която добре обобщава докъде сме стигнали в областта на знанието за човека – откъде идва, как успява да покори планетата, какви са силните и слабите му страни, как дори слабостите му всъщност се оказват предпоставка за еволюционен успех, макар и често на цената на изключителни страдания за хората и безброй други видове. Ирония често избликва от думите на Харари, защото той съзнава, че въпреки истинността в думите – като това, че боговете и нациите са пълни измислици, мощта на тези измислици е напълно реална и влияе на живота на милиарди човешки същества, при това основно негативно.