Октомври отлетя, та се не видя, но ноември още го кара есеняшката – не твърде студено, по обед дори е приятно за четене на някоя пейка, малък бонус и компенсация за онзи странен снежен уикенд. Нормално е да очакваме през следващия месец да се изсипят най-много силни книги, но някои издателства никога не спират със силните заглавия – ето кои книги от прочетените миналия месец ми направиха най-силно впечатление:
„Август” – Джон Уилямс
“Август” е роман за маските, които времето налага и на мъжете, и на жените. Джон Уилямс не е написал поредната романизирана биография, та дори и чрез похвата на измислянето на правдоподобни писма и откъси от дневници на близките на римския самодържец, а е описал живота на мъж, който винаги трябва да поема по трудните пътища, осеяни с тръни. По този път победите са и загуби, а натрупването на болки и тъги, на предателства и разочарования е единственият гарантиран урожай. Но това е и книга за един баща и неговата дъщеря, които са обречени на конфликти, на взаимно нараняване – и Октавиан трябва да застане срещу собствения си закон, за да спаси живота на плътта от своята плът, и да я изпрати само на заточение. Империята по тия страници се гради върху плещите на един мъж, който е готов да даде всичко свое за нея – и дори да нарича дъщеря си малкия Рим, то големият е единственият, който е от значение.
„Ние” – Дейвид Никълс
Действието тече успоредно в миналото и настоящето – по едната линия симпатичният учен Дъглас Петерсен среща случайно невероятно момиче, крайно неочаквано успява да я очарова и дори поведе към олтара, откъдето поемат към не толкова щастливото бъдеще; в другата кризата е вече настъпила: едно загубено дете, вървящ към приключване брак и син, който не понася баща си и се бунтува при всеки повод… загубилият идеалите си Дъглас вижда как всичко мечтано се срива като пясъчен замък, крепящ се на една гола надежда. Остава едно последно – дълго и внимателно планирано – пътуване из Европа, в което той ще има шанс да навакса за пропуснатите последни петнайсетина години, за да се сближи (не отново, а изобщо) със сина си и да убеди жена си да не го изоставя.
„Книжарничката на острова” – Габриел Зевин
„Книжарничката на острова” е любовна история за хората, които не крещят към света, които могат да съществуват тихо, кротко, леко встрани от талвега на съвремието, подобно на Стоунър. В случая собственикът на единствената книжарничка на малък остров се е позиционирал доста встрани от световната лудост, потъва бавно в болката по загубата на любимата и нищо сякаш не може да го спаси от плаващите пясъци на самосъжалението, самоунищожителния порив, така характерен за изтънчените умове, и намереното оръжие – алкохола. Оказва се, че за да бъде изваден от унинието, е нужно да загуби нещо – ценно издание на “Тамерлан” на По – и да открие нещо – малко момиченце, оставено в книжарницата му.
„Крадлата” – Сара Уотърс
Историята се върти около две момичета, расли в двата края на социалната стълба. Едното – Сюзан – е отгледано в бедните лондонски квартали в компания на крадци и измамници на дребно, но макар сираче, е получило достатъчно майчински ласки от жената, която се грижи не само за нея, но и за още много деца, които препродава на безплодни родители или за слуги. Другото – Мод – също сираче, първо живее в лудница, а после се мести в мрачната къща на ексцентричния си чичо, където заживява почти робски живот, подчинен на налуничавия научен труд, който той пише. Пътищата на двете момичета се пресичат, когато красив измамник изпраща Сюзан като слугиня на Мод с цел да му помогне да я съблазни, за да открадне богатството ѝ… всичко това се развива едва в началото на книгата и няма да издавам нищичко повече от сюжета, защото точно с изненадващите обрати Сара Уотърс ме впечатли и никак не искам да ви развалям удоволствието.
„Дракони в Райската градина” – Карл Сейгън
След мечтата за Вселената, събрана в „Бледа синя точица”, дочакахме със скромните четирийсетина години закъснение и още една от книгите на великия Карл Сейгън – „Дракони в Райската градина”. От погледа към Космоса той ни насочва към поглед навътре – към нас, към мозъците ни, към еволюирането ни като вид, който осъзнава себе си и може да променя света, както и да търси разум не само в другите видове, живеещи с нас на планетата, но и сред звездите.
Остави коментар