За втора поредна година, Ozone организира класацията „Книга на годината“ 2023. Тя излъчва победители единствено на база оценката на потребителите.
Романът „Рана” спечели отличието в категория „Сърцето на родната литература”.
Могат ли да заздравеят раните, причинени в размирни времена и кои са книгите, които го вдъхновяват, Ozone разговаря със Захари Карабашлиев, автор на „Рана“.
Войната е постоянна тема в ежедневието ни. Как решихте действието в новата Ви книга да се развива в години на войни и разделение?
Когато започнах да правя проучвания за „Рана“, около 2019 г., войната не беше тема, напротив, беше напълно немислимо в Европа да има каквато и да е война, а какво остава и като тази в Украйна. Тогава си казвах – „кой ли ще го чете това?” … После дойде войната, а аз продължавах да правя проучвания и пак си казвах „сега пък, след като по цял ден се говори за война кой ли ще го чете?” Но понякога книгите се пишат въпреки нас и нашите нагласи.
Възможно ли е „бурето барут“, както често са определяни Балканите, да се превърнат в мирна и спокойна земя и по какъв начин би се случило това?
Това клише за „бурето с барут” е една неправилна, но доста устойчива мантра, която я повтарят най-вече живеещите на Балканите. Не са много мирните и спокойни земи по света. Само допреди 80-ина години „цивилизована” Германия, похитена от нацистката чума, заедно с Русия, обладана от комунистическата успяха да потопят Европа и света в кръв, докато България по това време е не „буре с барут”, а мирен остров.
Два тиранични тоталитарни режима взеха десетки милиони скъпи човешки жертви по бойните полета, в концентрационни лагери и населени места, но докато нацизмът беше победен и отстранен, комунистическия тумор остана в тялото на Европа и даде „ремисии” както в бивша комунистическа Югославия през 90-те, така и в Русия, която нападна Украйна миналата година. Денацификацията даде резултати, а декомунизацията така и не се състоя.
Могат ли да заздравеят раните, белязали толкова човешки съдби?
Да. Ако се лекуват със знание и уважение. Не и ако се покрият със забрава. „Скрита рана не зараства”.
Бихте ли препоръчали на читателите 5 книги, които Ви вдъхновяват?
В различни периоди от живота ми са различни и са много повече. Но ето в момента се сещам за:
1.„Балада за Георг Хених” Виктор Пасков
3. „Алексис Зорбас” Никос Казандзакис
4. „Записки по българските въстания” Захари Стоянов
5. „Книга Еклесиаст” Библията
Коя е книгата, която четете в момента?
Остави коментар